Ангел Г. Ангелов
Ангел Г. Ангелов е роден в гр. София през 1958 г. Завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1983 г., след което е аспирант (докторант) по съвременен български език (приложна и математическа лингвистика - социолингвистика) с научен ръководител проф. М. Янакиев. През 1991 г. защитава докторска дисертация на тема „Социолингвистично изследване на Гевгелийския квартал в град София”. Това е едно от първите емпирични проучвания на българския език в градска среда (след изследването на М. Виденов и Б. Байчев за град Велико Търново). В този труд са приложени методите на У. Лабов и особено на П. Тръдгил (има се предвид неговото изследване на град Норидж, Англия).
А. Г. Ангелов е преподавал на два пъти в САЩ като Фулбрайтов стипендиант (в Калифорнийския университет, Лос Анджелис и във Вашингтонския университет, Сиатъл). Бил е на специализация в Аристотеловия университет, Солун, Гърция, стипендиант на ДААД в Университета в Хамбург, а през 2005-2007 г. преподава български език и социолингвистика в Хумболтовия университет в Берлин.
През 2002 г. се хабилитира за доцент с труд в областта на корпусната и форенската лингвистика, излязъл от печат през 2008 г. Основната преподавателска работа на А. Ангелов е във Факултета по славянски филологии на Софийския университет “Св. Климент Охридски“, където е водил семинарни занятия и лекции по морфология и синтаксис, по езикова култура, по общо езикознание и по българска лексикология.
През 2013 г. Ангелов защитава голям докторат в областта на еколингвистиката и езиковите права на човека (трудът е публикуван през 2014 г.). През 2015 г. е избран за редовен професор в Софийския университет „Св. Климент охридски” с хабилитация по съпоставителна славянска лексикология. Ангелов е участвал в множество международни конференции в Европа и в Америка. Той е един от основателите на Международното социолингвистическо дружество в София, а от няколко години е негов председател. Научните му интереси са в областта на социолингвистиката, лексикологията, форенската лингвистика, еколингвистиката и прагматиката. Основни трудове:
1. Правилата на езика в столичния квартал. София: Международно социолингвистическо дружество, 1999.; 2. Българският език на Темида. Глотометрическо изследване на лексическата съчатемост и клишираността в българските закони. София: Херон пресс, 2008; 3. Еколингвистика: Екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София: Международно социо-лингвистическо дружество. Монография, 2012; 4. Политическа лингвистика според принципите на екологичната етика. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2014; 5. Общото словно богатство и семикомуникацията на славянските езици (теоретични аспекти). София: Международно социо-лингвистическо дружество. Монография, 2015; 6. Sociolinguistics in Bulgaria. A special issue - International Journal of the Sociology of Language 135, (1999): Eds. Videnov, M. and Angelov, A. Berlin: Mouton de Gruyter; 7. Overcoming Minority Language Policy Failure: The Case for Bulgaria and the Balkans. A special issue - International Journal of the Sociology of Languagе 179, (2006): Eds. Angel G. Angelov and David F. Marshall. Berlin: Mouton de Gruyter.